Очите са музика,
между звезди и предчувствия,
устните ми бягат към теб.

Нямам време да окося тревата и да изпея всички песни, които целуваха утрото преди, докато очите ти прелитаха безмълвно под клепачите ти и кафето извило аромата си в странен, съвършен танц…стигаше до ходилата ти, за да ми кажеш: Е...

Колко нужно е да бягаш от всичко
и да търсиш безсмислено дом,
щом сърцето приело е птиците,

Омесената пита е живот,
ръцете топли дъх са вплели,
в магичен танц и скрит кивот